Възкачване на престола
Смъртта на Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814 – 816 г. – Дукум, Диценг и Цог. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България канове[7], регенти на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор Васил Гюзелев, че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление.
Външна политика
Първи години от управлението на Омуртаг
Ненадейната смърт на Крум оставя множество български войски в Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължили бойните действия през 814 – 815 г., като отхвърлили византийското предложение за мир. Това принудило византийският император Лъв V Арменец през зимата на 815 – 816 г. да организира морски десант, при който византийците дебаркирали край Несебър и го превзели, като с това отворили фронт в тила на българите [8]. Със следващите си действия византийците успели да си възвърнат по-важните крепости в Източна Тракия.
Освен гореспоменатото нападение, византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на 814 г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел Лудвиг Благочестиви. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу България. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до Плиска. Така в 815 г. е сключен 30-годишен мирен договор скрепен с взаимна клетвена церемония в Цариград при която император Лъв V Арменец извършва прабългарска езическа клетва, а българският владетел изпълнява християнски обичай.[9] Част от текста на договора намираме в Сюлейманкьойския надпис открит при село Сечище, Шуменско. Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири:
Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам – към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му;
Втората клауза урежда въпроса за славяните, които живеят в пределите на Византия.
Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област.
Четвъртата клауза урежда размяната на пленници.
Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска – в развалини, а и Империята вече не била заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император Михаил II Балба. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг – по християнските). През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на кана.
Отношения с Франкската империя
Българското царство и Европа през 814 г.
Каменен надпис, в който се споменава името на кан ювиги Омургаг
През 818 г. по неизвестни причини славянското племе тимочани (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския хаганат) изпращат пратеничество до Лудвиг Благочестиви с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на Хърватското княжество. Това не се понравило на франките и посочените племена остават под властта на Лудвиг.
В продължение на три години (824 – 826 г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, канът изпраща войската си по поречието на р. Драва и покорява славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-таркан Онегавон, който се удавил в Тиса. Освен това между двете държави се простирала обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.
Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на кан Омуртаг.
Вътрешна политика
Административна реформа
Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от Крум. С това окончателно е сложен край на двойнствеността в държавата и на автономията на славянските племена.
Под влияние на Византия Омуртаг извършва и една сакрал